Лука 20:22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²² право ли е за нас да даваме данък на кесаря, или не?

Още версии

Цариградски

²² Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?

Ревизиран

²² право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

Новият завет: съвременен превод

²² Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“

Верен

²² право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“

Лука 20:22 Кръстосани препратки

Ездра 4:13

Да е известно сега на царя, че, ако се съгради този град и се издигнат стените, те няма да плащат данък, мито или пътна повинност и царските доходи ще пострадат.

Ездра 9:7

От дните на предците ни до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията ни, ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.

Неемия 5:4

Имаше и още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

Неемия 9:37

И богатите ѝ плодове са за царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

Матей 17:25

Той рече: Плаща. И когато влезе вкъщи, Исус го изпревари, та му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От синовете си ли, или от чуждите?

Лука 20:21

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

Лука 20:23

А Той разбра лукавството им и рече им:

Лука 23:2

И почнаха да Го обвиняват: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на кесаря и казва за Себе Си, че е Помазаник Цар.

Деяния 5:37

След него въстана галилеянинът Юда, през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

Римляни 13:7

Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък, данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.

Второзаконие 17:15

тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да поставиш цар; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.