Исаия 44:17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁷ А от останалото прави бог, изваяния си идол, коленичи пред него и се кланя; моли му се, казвайки: Избави ме, защото ти си мой бог.

Цариградски

¹⁷ И осталото му прави бог, истукана си: Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!

Ревизиран

¹⁷ И останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли казвайки: Избави ме, защото ти си мой бог!

Верен

¹⁷ А останалото от него прави на бог, на изваяния си идол. Пада по лице пред него и му се кланя, и му се моли, и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁷ А от остатъка на дървото прави божество, свой идол, коленичи за молитва пред него, покланя се и му се моли: „Избави ме, защото ти си мой бог.“

Библия ревизирано издание

¹⁷ И от останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли: Избави ме, защото ти си мой бог!

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁷ А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: „спаси ме, защото ти си мой бог“.

Исаия 44:17 Кръстосани препратки

Трето Царе 18:26

И те взеха телето, което им дадоха, и го приготвиха и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

Трето Царе 18:28

И те викаха със силен глас, и се порязваха според обичая си с мечове и с ножове, докато бликна кръв от тях.

Исаия 2:8

И се напълни земята им с идоли; поклониха се на делата на своите ръце, на онова, което самите им пръсти направиха.

Исаия 37:38

А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есархадон.

Исаия 44:15

Това са дърва за огрев на човека, той взема от тях и се топли, пали огън и пече хляб. И от същото прави бог и му се кланя; прави изваян идол и коленичи пред него!

Исаия 44:16

Част от дървото той изгаря в огън, с другата част готви месо да яде, пече печива и се насища, грее се и казва: Ох! Стоплих се! Виждам огъня!

Исаия 45:20

Съберете се и елате, приближете се, всички вие оцелели от народите. Нямат разум онези, които възправят дървените си идоли и се молят на бог, който не може да спаси.

Исаия 46:6

Онези, които изсипват злато от торбичка и претеглят сребро с теглилка, те наемат златар, да го направи на бог, пред който падат и се покланят;

Йеремия 2:27

които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил. Те обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си, но пак във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.

Даниил 3:17

Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоите ръце, царю, ще ни избави;

Даниил 3:29

Затова, издавам указ, всеки човек, от което и да било племе, народ и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.

Даниил 6:16

Тогава царят заповяда и доведоха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят каза на Даниил: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те избави.

Даниил 6:27

Той избавя и спасява, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който избави Даниил от силата на лъвовете.

Осия 13:2

А сега прибавят към греховете си, като си правят лети идоли от среброто си, изображения според своето разбиране – всички дело на художници. Те казват за тях: Нека целуват телците онези, които принасят жертва.

Михей 5:12

ще изтребя чародеянията от ръката ти и не ще имаш вече предвещатели;

Авакум 2:19

Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! – на немия камък: Вдигни се! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, но няма никакво дихание в него.

Деяния 19:27

И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и вселената се кланя.