Всички царски слуги и народът от царските области знаят, че за всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, има един закон – да се умъртви, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
И като видя царят царица Естир, че стои в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи, та се допря до края на скиптъра.
Тогава Естир говори пак пред царя, паднала пред нозете му, и му се моли със сълзи да осуети злия план на агагеца Аман, и заговора, който беше скроил против юдеите.