Деяния 26:31 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

³¹ И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

Още версии

Цариградски

³¹ И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.

Ревизиран

³¹ И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

Новият завет: съвременен превод

³¹ и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“

Верен

³¹ И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

³¹ и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.

Деяния 26:31 Кръстосани препратки

Деяния 23:29

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

Деяния 23:9

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха, та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.

Деяния 28:18

които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

Първо Петрово 3:16

Имайте чиста съвест, така че във всичко, в което ви одумват, да се посрамят онези, които клеветят добрия ви в Христа живот.

Деяния 25:25

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

Лука 23:4

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този Човек.

Второ Царе 24:17

И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на Господа, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.

Йеремия 26:16

Тогава първенците и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не заслужава да бъде умъртвен, защото ни говори в името на Господа, нашия Бог.