Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Числа 11:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.

Вижте главата

Цариградски

Ние помним рибата която ядяхме в Египет даром, и краставиците, и дините, и праса, и червения и чесновия лук;

Вижте главата

Ревизиран

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

Вижте главата

Верен

Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна;

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

Вижте главата



Числа 11:5
7 Кръстосани препратки  

от смъртни хора, Господи, хората на този свят, чиято утроба оставяш да се пълни с богатства. Те имат много синове и ще оставят богатството си на своите деца.


Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“


Изоставена е дъщерята на Сион като колиба в лозе, като заслон в градина с краставици, като обсаден град.“


и речете: „Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем“,


Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“


Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!


Техният край е гибел, тяхното божество – коремът, а славата – в срама им; мислите им са насочени към земното.