Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“
Четвърто Царе 6:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“ Цариградски И като сваляше единът гредата, падна желязото в водата; и извика и рече: О, господарю! и то беше заемнато! Ревизиран А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем! Верен А когато един от тях сечеше греда, желязото падна във водата. И той извика и каза: Ах, господарю мой! То беше взето назаем! Библия ревизирано издание А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем! Библия синодално издание (1982 г.) И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем! Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А един от тях, като сечеше дърво, брадвата падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! Беше взета назаем! |
Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“
Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“
На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“
Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува.
Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи.
Те ще стоят надалеч от страх пред нейните мъки и ще казват: „Горко, горко на тебе, о, велики граде Вавилоне, град силен, защото в един единствен час дойде твоето осъждане!“
и ще казват: „Горко, горко на тебе, велики граде, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, скъпоценни камъни и бисери,
Тогава посипаха с пепел главите си и с плач и ридание викаха: „Горко, горко на тебе, велики граде, с чиито скъпоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море – защото в един единствен час той запустя!