След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан.
Четвърто Царе 2:14 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. Цариградски И взе Илиевия кожух който падна от него та удари водата, и рече: Де е Господ Бог Илиев? И като удари и той водата, раздели се от тук и от тук; и премина Елисей. Ревизиран И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. Верен И взе кожуха на Илия, който падна от него, удари водата и каза: Къде е ГОСПОД, Бог на Илия? И удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, и Елисей премина. Библия ревизирано издание Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина. Библия синодално издание (1982 г.) взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев – Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и рече: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. |
След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан.
Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“
Ще кажа на Бога, Който е моя скала: „Защо си ме забравил? Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
И не питаха: „Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни водеше в пустинята, в земя със степи и клисури, и пропасти, по земя суха и мрачна, по която никой не минава и която човек не обитава?“
Нека свещениците, служителите Господни, да плачат между притвора и жертвеника и да мълвят: „Господи, прояви милост към народа Си, не предавай наследството Си на ругание, така че езичниците да не се подиграват с него! Защо да се говори между народите: „Къде е техният Бог?“
Тогава те тръгнаха и проповядваха навсякъде. А Господ им помагаше и потвърждаваше словото със знамения, от каквито то се придружаваше. Амин.
Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, и той ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях, защото Аз отивам при Своя Отец.
И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате.
В отговор Гедеон му възрази: „Господарю мой! Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи с думите: „Господ ни изведе от Египет?“ Сега Господ ни изостави и ни предаде под властта на мадиамците.“