И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето
Трето Царе 8:54 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето. Цариградски И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето. Ревизиран И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето. Верен И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето. Библия ревизирано издание След като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа, стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето. Библия синодално издание (1982 г.) След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като свърши Соломон да принася цялата тази молитва и тази молба към Господа, стана пред Господния олтар, където бе коленичил с ръце прострени към небето. |
И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето
Когато Соломон свърши молитвата, огън слезе от небето и погълна всеизгарянията и жертвите, и славата на Господа изпълни дома.
Влезте да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“
И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:
Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме.