Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“
Трето Царе 11:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“ Цариградски И рече му Фараон: Но от що си лишен при мене та искаш да отидеш в земята си? И отговори: Нищо; но отпусни ме, моля. Ревизиран А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме. Верен Тогава фараонът му каза: Но какво ти липсваше при мен, че сега искаш да отидеш в земята си? И той отговори: Нищо, но моля те, пусни ме! Библия ревизирано издание А фараонът му отговори: От какво си лишен при мене, че искаш да отидеш в страната си? Адад отвърна: От нищо; въпреки това ме пусни. Библия синодално издание (1982 г.) Фараонът му каза: нима се нуждаеш от нещо при мене, та искаш да идеш в земята си? Той отговори: не, но пусни ме. (И Адер се върна в земята си.) Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Фараон му каза: От какво си лишен при мене, че искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, пусни ме. |
Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“
Бог издигна против Соломон и друг противник, Разон, син на Елиада, който беше избягал от господаря си Адраазар, сувски цар.
О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“
Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.
А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“