Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“
Съдии 20:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден. Цариградски Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото дето бяха се опълчили първия път. Ревизиран Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден. Верен Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден. Библия ревизирано издание Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден. Библия синодално издание (1982 г.) Но израилският народ се съвзе и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден. |
Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“
И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже.
А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война.
А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.
Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“
А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.