Първо Царе 20:41 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. Цариградски А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много. Ревизиран А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много. Верен И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много. Библия ревизирано издание А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много. Библия синодално издание (1982 г.) Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много. |
Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.
Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха.
А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха.
И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.
Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята
Жалея за тебе, братко Йонатане – ти ми беше много скъп. Твоята обич за мене беше прекрасна като обич на жена.
Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“
Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“
И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“
Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“
И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята.
Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“
Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил:
След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони.
Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.