Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
Първо Царе 10:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“ Цариградски За това попитаха пак Господа: Дали вече иде человекът тук? И рече Господ: Ето, той е скрит между съсъдите. Ревизиран Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. Верен И те отново се допитаха до ГОСПОДА: Човекът дошъл ли е вече тук? И ГОСПОД отговори: Ето, скрил се е между вещите. Библия ревизирано издание Затова се допитаха пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. Библия синодално издание (1982 г.) И пак попитаха Господа: ще дойде ли той тук? И Господ отговори: ето, той се крие в колите. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова се допитаха отново до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. |
Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“
При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“
А за своите решения той да се отнася до свещеника Елеазар, който ще се допитва чрез Урим до Господа. И съгласно неговите думи ще тръгват в битка и ще се връщат в стана той и всички израилтяни с него, и цялото общество.“
Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“
След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“
Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил, и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“
Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“
и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, – казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“
След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха.
Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор.
Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?
Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“
Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид.
А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“
Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“