Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.
Псалми 42:6 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него. Цариградски Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене; За то ще помня за тебе от Иорданската земя И от Ермонимската, от гората Мисар. Ревизиран Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар. Верен Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар. Библия ревизирано издание Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Тебе от земята Йорданска и върховете на Хермон, от хълма Мицар. |
Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.
Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонска, Махир, Амиилов син от Лодавар, както и галаадецът Верзелий от Роглим
като роса от Ермон, която пада върху планините на Сион, защото там Господ възвести благословението за живот за вечни времена.
Тогава ще се доближа до Божия жертвеник, до Бога на моята радост и веселие, и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Слязох до края на земята и земните резета се затвориха зад мен завинаги. Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.
И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“
а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“