Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.
Псалми 137:1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Цариградски (по Слав. 136) При Вавилонските реки, там седнахме, И плакахме когато поменахме Сиона. Ревизиран (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; Верен (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. Библия ревизирано издание При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; Библия синодално издание (1982 г.) Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;) Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион; |
Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.
След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя.
и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“
Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ, докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
Радвайте се с Йерусалим и ликувайте за него всички, които го обичате! Веселете се радостно с него всички, които скърбите за него,
„Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани, иди при Ефрат, тогава го скрий там в някоя скална пукнатина!“
Не съм седял в събрание на гуляйджии и не се веселях. Под Твоята ръка седях сам, защото Ти ме беше изпълнил с негодувание.
О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, мярката на твоя грабеж е препълнена.
„Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“
Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
Сърцето им вика към Господа: „О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем! Не си давай покой, не затваряй очите си!
В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения.
Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
И отправих молитвата и молбата си към Господа Бога при спазване на пост, във вретище и пепел.
И ще изпратя Своите двама свидетели, надянали вретище, да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дена.