Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Лука 11:7 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.

Вижте главата

Ревизиран

<и ако> той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

А вашият приятел отговори отвътре: «Не ме безпокой! Вратата вече е залостена, а аз и децата ми сме си легнали. Не мога да стана сега, за да ти дам хляб.»

Вижте главата

Верен

и ако той отвътре в отговор каже: Не ме безпокой; вратата вече е заключена и аз и децата ми сме си легнали; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Библия ревизирано издание

и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –

Вижте главата
Други преводи



Лука 11:7
7 Кръстосани препратки  

Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам? Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“


А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.


защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.“


Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.


Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“,


Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,


И нека вече никой не ми създава грижи, защото аз нося на тялото си раните на Господ Иисус.