А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
Левит 9:24 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 И огън излезе от Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстината върху жертвеника. Като видя това, целият народ извика от радост и падна молитвено на земята. Цариградски И излезе огън от лицето Господне и пояде всесъжението и тлъстините върху олтаря; и като видяха това всичките люде възкликнаха и паднаха на лице. Ревизиран И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице. Верен И огън излезе отпред ГОСПОДА и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и целият народ видя това и възкликна и падна по лице. Библия ревизирано издание И огън излезе отпред Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстините върху жертвеника; и като видя това, целият народ извика силно и падна на земята. Библия синодално издание (1982 г.) и излезе огън от Господа и изгори върху жертвеника всесъжението и тлъстината; и целият народ, като видя, извика от радост и падна ничком. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И огън излезе от Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видя това, целият народ издаде силен вик и падна по лице. |
А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
И издигна Давид жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви. Тогава призова Господа и Той му отговори от небето с огън, който падна върху жертвеника за всеизгаряния.
Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени.
Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря.
„Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа пшенично брашно за постоянна хлебна жертва – половината сутрин и половината вечер.
А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“
Той не е видял неправда у Яков, нито е съзрял злочестие у Израил. Господ, неговият Бог, е с него, провъзгласен сред тях като цар.
И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“
А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно,
И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите,
И всички ангели стояха около престола, около старците и живите същества; и паднаха в дълбок поклон пред престола и се поклониха на Бога,
Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“
Тогава Господният ангел простря върха на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачите; от камъка излезе огън и изгори месото и погачата. След това Господният ангел изчезна.