Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Левит 6:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Господ каза още на Мойсей:

Вижте главата

Цариградски

Да не бъде печено с квас. Това им дадох за дял от моите приношения: пресвето е, както приношението за грях и за престъпление.

Вижте главата

Ревизиран

Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

Вижте главата

Верен

Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято, както са жертвата за грях и жертвата за вина.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както приноса за грях и приноса за престъпление.

Вижте главата



Левит 6:17
14 Кръстосани препратки  

Седем дена очиствай жертвеника и го освети, и жертвеникът ще бъде пресвят – всичко, което се докосне до жертвеника, ще се освети.


Помажи жертвеника за всеизгарянето и всичките му принадлежности и освети жертвеника, за да бъде жертвеникът велика светиня!


Мойсей потърси козела на жертвата за грях, но той беше вече изгорен. Затова той се разгневи на Елеазар и Итамар, двамата останали синове на Аарон, и каза:


Никаква хлебна жертва, която принасяте на Господа, да не се прави с квас; защото не трябва да изгаряте нито квас, нито мед за жертва на Господа.


А останалото от хлебната жертва да бъде за Аарон и синовете му; това е най-святата част от жертвите за Господа.


„Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня.


Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.


Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването.


Той не стори грях, нито устата Му изрече лъжа.