Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.
Йов 27:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност. Цариградски Да не бъде да ви оправдая! Доде издъхна няма да отметна незлобието си от мене. Ревизиран Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене. Верен Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си. Библия ревизирано издание Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене. Библия синодално издание (1982 г.) Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене. |
Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.
Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си.
Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“
Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!“
Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.
Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно,
Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,
разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,
а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.
И след като изказа тези думи към Йов, Господ каза на Елифаз Теманеца: „Моят гняв се разпали против тебе и твоите двама приятели, понеже вие не говорихте за Мене така искрено, както моят служител Йов.
Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа.
А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.
Когато възникне разпра между хора и те дойдат и застанат пред съда, нека оправдаят правия и осъдят виновния.