След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
Йеремия 6:26 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас. Цариградски Дъщи на людете ми, опаши се с вретище И валяй се в пепел, Направи си сетувание като за единороден, Заплачи горко; Защото изтребителят ще дойде внезапно върх нас. Ревизиран Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. Верен Дъще на народа Ми, опаши се с вретище и се валяй в пепел; надигни оплакване като за единствен син, заплачи горчиво, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас! Библия ревизирано издание Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. Библия синодално издание (1982 г.) Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за едничък син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. |
След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
А Господ, Господ Вседържител, призовава да плачете и тъгувате, да се острижете и да препашете вретище.
Затова рекох: „Не ми обръщайте внимание, защото горчиво плача. И не се опитвайте да ме утешите за опустошението на дъщерята на моя народ,
И вместо благоухание ще има зловоние, и вместо пояс – връв, вместо къдрави коси – плешивост, и вместо фина – груба дреха, вместо красота – жигосване.
затова тази вина ще бъде за вас като наклонила се пукната стена, чието рухване ще стане внезапно, в един миг.“
Стреснете се вие, безгрижни! Страхувайте се, самонадеяни! Съблечете се, разголете се и се препашете с вретище!
По всичките голи височини на пустинята дойдоха опустошители, защото мечът Господен погубва от единия край на страната до другия край на страната. Няма мир за никое създание.
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в потайни места, поради възгордяването ви окото ми ще се просълзи горчиво и ще лея сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен.“
И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.
Умножиха се пред Мене вдовиците им повече от морския пясък. Ще доведа опустошител по пладне срещу тях – майки на младежи, внезапно ще ги унищожа.
Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми.
По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“
Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища.
Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.
„Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“
О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.
Защото Господ каза: „И ще обърна Йерусалим в купища развалини, жилище на чакали. А градовете на Юдея ще направя пустиня без обитател.“
Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.
Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си, за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом: той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“
Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел.
А върху Давидовия дом и върху йерусалимските жители ще излея дух на благодат и молитва и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха. Те ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.
А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.