Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“
Йеремия 42:14 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 и речете: „Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем“, Цариградски И речете: Не; но ще идем в Египетската земя Дето няма да видим бран, И глас тръбен няма да чуем, И за хляб няма да огладнеем, И там ще се населим, Ревизиран И речете: Не, но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война, Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем, - Верен и кажете: Не, в египетската земя ще отидем, където няма да видим война и няма да чуем глас на тръба, и няма да гладуваме за хляб; и там ще живеем! – Библия ревизирано издание и кажете: Не, а ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб, и там ще живеем – Библия синодално издание (1982 г.) „не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем“, – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г и речете: Не, но ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб и там ще живеем – |
Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“
Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“
а казахте: „Не, ние на коне ще побегнем.“ Затова и ще бягате. „Ще препускаме с бързи коне.“ Но тези, които ви гонят, и те ще са бързи.
Без да се допитат до Мене, отиват в Египет, за да се приютят под закрилата на фараона и да търсят подслон под сянката на Египет.
Горко на онези, които търсят помощ в Египет, като се надяват на коне и се осланят на колесници, защото били многобройни, както и на конници, защото били много силни, а не поглеждат към Светия Израилев и не вярват в Господа.
Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“
Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас?
Ала той да не се сдобива с много коне и да не връща народа в Египет, за да увеличи броя на конете си, защото Господ ви е казал: „Не се връщайте вече по този път!“
На такъв Господ няма да прости; веднага гневът на Господа и яростта Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето.