Йезекиил 21:6 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава Господ отправи към мене слово: Цариградски За то ти, сине человечески, въздъхни съ съкрушение на чреслата си, и с огорчение въздъхни пред тях. Ревизиран Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях. Верен А ти, сине човешки, въздишай с тресящи се хълбоци и с горест въздишай пред тях. Библия ревизирано издание Затова ти, сине човешки, въздъхни; с превит кръст и с огорчение въздъхни пред тях. Библия синодално издание (1982 г.) Ти пък, сине човешки, стени и съкрушавай бедрата си, и от жалост стени пред очите им. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова ти, сине човешки, въздъхни. Със съкрушено сърце и с огорчение въздъхни пред тях. |
Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам.
Затова рекох: „Не ми обръщайте внимание, защото горчиво плача. И не се опитвайте да ме утешите за опустошението на дъщерята на моя народ,
Попитайте и вижте дали мъж ражда? Защо тогава виждам всеки мъж с ръцете си на слабините като жена, която ражда, и всичките лица пребледнели?
Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
И когато те попитат „Защо стенеш?“, тогава им кажи: „Поради мълвата. Когато тя дойде, всяко сърце ще се свие, всички ръце ще отмалеят, всеки дух ще се сломи и колената на всички ще се разтреперят като вода. Ето тя идва! И ще се сбъдне, казва Господ Бог“.“
„Сине човешки, обърни лицето си към Йерусалим, говори открито против светилищата и пророкувай против Израилевата земя.
„Сине човешки, оплачи египетския народ и го свали – него и дъщерите на знаменити народи – в подземния свят със слизащите в гроба.
Така казва Господ Бог: „Плесни с ръцете си, тропни с крака си и кажи: Горко за всичките отвратителни злодеяния на Израилевия род, защото те ще паднат от меч, глад и болест!“
И Господ му каза: „Премини през града, през Йерусалим, и постави знак върху челата на мъжете, които стенат и страдат за всичките мерзости, които са сторени посред него.“
Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха.
Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.
„Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.
Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна.