Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.
Исаия 58:3 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 „Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят. Цариградски Защо постихме, казват, а ти не си видел? Смирихме душата си, а ти не щеш да знаеш? Ето, в деня на постите си намирате сласт, Та с жестокост изисквате всите си работания. Ревизиран Защо постихме, <казват>, а Ти не виждаш? <Защо> смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на <своите си> удоволствия, И изисквате <да ви се вършат> всичките ви работи. Верен Защо постим, а Ти не виждаш? Защо смиряваме душата си, а Ти не обръщаш внимание? Ето, в деня на постите си вие се предавате на делата си и потискате всичките си работници. Библия ревизирано издание Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Библия синодално издание (1982 г.) „защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защо постихме – казват те – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. |
Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.
Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание
защото ревността за Твоя дом ме изяде и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
А Господ, Господ Вседържител, призовава да плачете и тъгувате, да се острижете и да препашете вретище.
Но ето веселие и радост. Убиват се говеда и се колят овце, яде се месо и се пие вино, и си казват: „Да ядем и пием, защото утре ще умрем!“
Аз се разгневих на Своя народ, унизих Своето наследство и ги предадох в твоите ръце. Но ти не оказа милост към тях, като и на стареца налагаше най-тежкото си иго.
И това да бъде наредба за вас завинаги: в седмия месец, на десетия ден от месеца да смирите душите си и да не вършите никаква работа – нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;
Това е събота – ден за пълна почивка за вас, за да смирите душите си; това е наредба завинаги.
„Десетият ден на този седми месец да бъде ден на очищение със свещено събрание; смирете душите си и принесете жертва на Господа.
Вие казахте: „Напразно служим на Бога и каква полза, че спазвахме наредбите Му и ходехме в жалейна дреха пред Господа Вседържителя?
И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“
но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.