Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.
Исаия 52:14 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мнозина бяха изумени от Него – дотолкова видът Му беше нечовешки изтерзан и образът Му не приличаше вече на човешки. Цариградски Както мнозина бяха зачудени за тебе, - Толко бе лицето му погрозняло, повече от лицето на всекиго человека, И видът му от вида на человеческите синове, - Ревизиран Както мнозина се чудеха на тебе, (Толкова бе погрозняло лицето му, повече от <лицето на> кой да е бил човек, И образът му от <образа на> кой да е от човешките синове), Верен Както мнозина бяха ужасени от Теб – толкова беше обезобразен видът Му, повече от който и да било човек, и изгледът Му – от който и да било от човешките синове – Библия ревизирано издание Както мнозина се чудеха на тебе (толкова беше погрозняло лицето му, повече от лицето на който и да е бил човек, и образът му – от образа на който и да е от човешките синове), Библия синодално издание (1982 г.) Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Както мнозина се чудеха на Него (толкова бе обезобразено лицето Му, повече от лицето на който и да е човек, и образът Му – от образа на който и да е от човешките синове), |
Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.
Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми.
Подложих гърба си на тези, които Ме биеха, бузите Си – на тези, които скубят косми; не скривах лицето Си от оскърбления и заплюване.
Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него:
Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.
Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.
Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“
И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“
А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“