И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.
Ездра 3:12 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Много свещеници, левити, предводители и старейшини, които бяха виждали предишния храм, плачеха на глас, като гледаха основите на новия храм, но и мнозина ликуваха от радост. Цариградски И мнозина от свещениците и Левитите и началниците на отечествията, старци които бяха видели първия дом, като се основаваше този дом пред очите им плачеха с голям глас; а мнозина възкликнаха велегласно с веселие. Ревизиран Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините <домове>, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост; Верен Но мнозина от свещениците и левитите, и главите на бащините домове, старците, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, докато се полагаха основите на този дом пред очите им. А мнозина издигнаха глас в радостно възклицание. Библия ревизирано издание Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше този дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост; Библия синодално издание (1982 г.) Обаче мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм, сега, като се основаваше новият храм пред очите им, плакаха с глас, но мнозина и възклицаваха гръмогласно от радост. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Обаче мнозина от по-старите свещеници, левити и началници на бащини домове, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, когато се полагаха основите на този дом пред очите им, а мнозина други възклицаваха от радост. |
И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.
Който излиза и плаче, когато носи семе за посев, той непременно ще се върне с радост, като носи снопите си.
„Не се бой, Якове, ти, който си малък като червей. Малоброен Израилю, Аз ти помагам – гласи словото на Господа – и твоят Изкупител е Всесвятият на Израил.
От най-малкия ще произлязат хиляда и от най-незначителния – силен народ. Аз, Господ, ще ускоря това.
В онези дни и по онова време, казва Господ, ще дойдат заедно израилтяните и юдеите, ще вървят, ще плачат и ще търсят Господ, своя Бог.
„Между вас останал ли е такъв, който е видял този храм в предишната му слава? А сега какъв го виждате? Не е ли той във вашите очи, като да е нищо?
Защото кой може да смята този ден за маловажен, когато онези седемте – очите на Господа, които обхващат с поглед цялата земя – се изпълват с радост, като видят отвеса в ръцете на Зоровавел.“