тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг?
Евреи 11:25 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 и предпочете да страда заедно с Божия народ, вместо да има временна наслада от греха. Още версииЦариградски и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, Ревизиран и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, Новият завет: съвременен превод Вместо да се радва на краткотрайните наслади на греха, той предпочете да страда заедно с Божия народ. Верен и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха, Библия ревизирано издание и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха, Библия синодално издание (1982 г.) и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, |
тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг?
Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил.“
но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада.
Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.
Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“
Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение,
И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко стана ново.
Сега се радвам в страданията си за вас и допълвам недостига от Христови мъки в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата,
И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:
С камъни бяха избивани, с трион рязани, на мъки подлагани, умираха с меч заклани, скитаха се в овчи и кози кожи, търпяха лишения, оскърбявани и измъчвани.
Вие, които някога не бяхте народ, сега сте Божий народ; които не познавахте Божията милост, сега бяхте помилвани.
Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ въздайте, понеже тя казва в сърцето си: „Като царица съм възвеличена на трона си, вдовица не съм и скръб никога няма да изпитам.“