Деяния 5:24 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. Още версииЦариградски И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение бяха за тях какво ще бъде това. Ревизиран А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това. Новият завет: съвременен превод При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. Верен А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. Библия ревизирано издание А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. Библия синодално издание (1982 г.) Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. |
И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.
А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!
А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“
Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите.
Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото.
„Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“
Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“
Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.