Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.
Деяния 15:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, Още версииЦариградски Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тях си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята; Ревизиран Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята. Новият завет: съвременен превод Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква решиха да изберат няколко души сред тях, за да ги изпратят в Антиохия с Павел и Варнава. Избраха Юда, наречен Варсава, и Сила — мъже, ползващи се с уважение сред братята. Верен Тогава апостолите и старейшините, с цялата църква, намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, който се наричаше и Варсава, и Сила – водители между братята. Библия ревизирано издание Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята. Библия синодално издание (1982 г.) Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, |
Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.
Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.
А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи.
Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус.
Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел,
И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя.
И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото.
Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.
Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите,
Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос.
Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.
Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.
Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бог Отец и на Господ Иисус Христос: благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бога, нашия Отец, и на Господ Иисус Христос.
С помощта на Силван, когото смятам за верен брат, ви писах накратко, за да ви утеша и уверя, че това е истинската Божия благодат, в която вие пребъдвате.