И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.
Даниил 9:21 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение. Цариградски и като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял в видението по-напред, като летеше скоро допря се до мене около часа на вечерната жъртва; Ревизиран дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва. Верен докато още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението в началото, се докосна до мен, когато бях напълно изтощен, около часа на вечерния принос. Библия ревизирано издание дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г още докато говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо, се приближи до мене около часа на вечерната жертва. |
И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.
По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! Нека познаят днес, че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово.
Величайте Господа вие, Негови ангели, мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби и сте послушни на словото Му.
Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.
Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им.
дори ако сред нея са тези трима мъже – Ной, Даниил и Йов, – чрез своята праведност те биха спасили само своя живот, казва Господ Бог.
Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.
И чух откъм бреговете на Улай човешки глас, който извика: „Гаврииле, обясни му това видение!“
Когато той говореше с мене, аз лежах безпомощен по лице на земята. Но той се допря до мене, изправи ме
а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“
Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет,
Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“
На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли.
И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му.
Нима ангелите не са духове за служение, изпращани да помагат на онези, които ще наследят спасение?
За ангелите се казва: „Ти правиш ангелите Си ветрове и служителите Си – пламъци на огън“,
и видях във видението си конете и ездачите им така: те имаха огненочервени, сини като сапфир и жълтозелени като сяра нагръдници. Главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаха огън, дим и сяра.