Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“
Даниил 7:28 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тук завършва откровението. Що се отнася до мене, Даниил, размишленията ми така силно ме смутиха, че лицето ми побледня, но аз запазих откровението в сърцето си.“ Цариградски До тук е свършъкът на това нещо. Колкото заради мене Даниила, размишленията ми много ме смущаваха, и зракът ми се измени в мене; но упазих това нещо в сърдцето си. Ревизиран Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си. Верен Дотук е краят на това слово. А мен, Даниил, размислите ми много ме уплашиха и лицето ми пребледня; и запазих това слово в сърцето си. Библия ревизирано издание Тук е краят на това видение. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смущават много и изгледът на лицето ми се изменя; но запазих това нещо в сърцето си. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тук е краят на словото. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смутиха много и изгледът на лицето ми се измени; но запазих словото в сърцето си. |
Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“
Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.
Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа.
Тези двама царе ще замислят зло и на една трапеза ще говорят лъжливо. Но те няма да имат успех, защото краят няма да настъпи до определеното време.
А ти върви по пътя си и почивай в гроба, и ще възкръснеш, за да получиш определената награда в края на времената.“
А той отговори: „Върви по пътя си, Данииле, защото тези думи остават скрити на тайно място и запечатани до последното време.
Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници!
това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.
Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха.
В третата година от управлението на цар Валтацар на мене, Даниил, ми се яви друго видение след онова, което ми беше показано по-преди.
Той се приближи до мястото, където стоях. Когато дойде, аз така се ужасих, че паднах по лице. Той ми каза: „Знай, човешки сине, че видението се отнася за последните времена!“
и каза: „Ето откривам ти какво ще бъде в последните времена на гнева; защото това видение се отнася за последните времена.
Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.
Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си.