Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха.
Второзаконие 29:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 хляб не ядохте и вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог. Цариградски И водих ви четиридест години по пустинята: дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ти не овехтяха на ногата ти. Ревизиран А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, Верен И Аз ви водих четиридесет години в пустинята. Дрехите ви не овехтяха на вас и обувката ти не се износи на крака ти. Библия ревизирано издание А Аз ви дадох за четиридесет години пътуване по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас и обувките на нито един от вас не овехтяха на крака му, Библия синодално издание (1982 г.) Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви се не скъсаха на нозете ви; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Аз ви водих четиридесет години по пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не овехтяха на краката ви, |
Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха.
Ще ви превърна в Свой народ, ще ви бъда Бог и ще разберете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви избави от египетския робски труд;
Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.
И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята.
ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана.
На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.
И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.
Той те смиряваше, като те караше да гладуваш, и те хранеше с манна, която ти не познаваше, нито твоите предци познаваха, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но че човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа.
И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“
На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал.