Битие 32:26 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. Цариградски И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш. Ревизиран Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. Верен Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. Библия ревизирано издание Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. Библия синодално издание (1982 г.) И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна, докато не ме благословиш. |
Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“
И Явис призова Бога на Израил с думите: „Дано наистина ме благословиш, дано разшириш пределите ми и ръката Ти да бъде с мен, за да ме пазиш от зло и да не изпитвам скръб!“ И Бог му даде това, което той искаше.
И така, остави Ме, нека се разпали гневът Ми против тях и да ги изтребя. А тебе ще превърна във велик народ.“
Но щом ги отминах, намерих онзи, когото обича душата ми, хванах се за него здраво и не го пуснах, докато не го заведох в къщата на майка си и в спалнята, където ме е родила.
Шията ти е като кула от слонова кост. Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим. Носът ти е като Ливанска кула, която гледа към Дамаск.
Така казва Господ, Всесвятият Господ на Израил, неговият Създател: „Ще Ме питате ли за бъдещето? Ще искате ли да Ми давате съвети за синовете Ми и за делата на ръцете Ми?
Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.
И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.
Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“
По време на земния Си живот Иисус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт. И тъй като беше благоговеен, Бог Го чу.