Първо Коринтяни 4:4 - Ревизиран Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Още версииЦариградски Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди. Новият завет: съвременен превод защото — макар и съвестта ми да е чиста — не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. Верен Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди. Съвременен български превод (с DC books) 2013 защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. Библия ревизирано издание Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Библия синодално издание (1982 г.) Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. |
И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.
Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: <Обичаш> ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.
Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.