И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
Еклисиаст 2:4 - Ревизиран Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя; Цариградски Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: Верен Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, Библия ревизирано издание Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; Библия синодално издание (1982 г.) Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; |
И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
Нека има договор между мене и тебе, <както е имало> между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.
Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и <беше извършил> всичко, което желаеше Соломон да направи,
над лозята, раматецът Семей; над плода от лозята <влаган> във винените влагалища, Завдий Сифамиевият син;
Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, <имаше и> орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.
Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.
Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!