и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
Първо Царе 14:25 - Библия синодално издание (1982 г.) И целият народ отиде в гората, а там на поляната имаше мед. Цариградски И всичкото множество дойде в един гъстак дето имаше имаше мед по земята. Ревизиран А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята, Верен И целият народ дойде в една гора, където имаше мед по земята. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. Библия ревизирано издание А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И дойде целият народ до една гора, където имаше мед по земята, |
и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;
за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: „Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята“;
Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп.
Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.
И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.