Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
Първо Царе 10:22 - Библия синодално издание (1982 г.) И пак попитаха Господа: ще дойде ли той тук? И Господ отговори: ето, той се крие в колите. Цариградски За това попитаха пак Господа: Дали вече иде человекът тук? И рече Господ: Ето, той е скрит между съсъдите. Ревизиран Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. Верен И те отново се допитаха до ГОСПОДА: Човекът дошъл ли е вече тук? И ГОСПОД отговори: Ето, скрил се е между вещите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“ Библия ревизирано издание Затова се допитаха пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова се допитаха отново до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. |
Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.
В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци.
а той да се отнася до свещеник Елеазара и да се допитва до него за решение чрез „урима“ пред Господа; и по думата му да излизат и по думата му да влизат той и всички синове Израилеви с него и цялото общество.
защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях?
Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде).
И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него.
и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него): да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви.
И заповяда на Вениаминовото коляно да минава според племената си, и посочено бе ше Матриевото племе; и довеждат Матриевото племе по мъже, и посочен беше Саул, Кисов син; и търсиха го, ала го не намериха.
И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден.
И Самуил каза: не беше ли ти малък в своите очи, когато стана глава на Израилевите колена, и Господ те помаза за цар над Израиля?
Когато Давид узна, че Саул е намислил лошо против него, рече на свещеник Авиатара: донеси ефода (Господен).
Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш.
Отговори Саул и рече: не съм ли аз син от Вениаминово коляно, едно от наймалките Израилеви колена? И племето ми не е ли най-малко между племената от Вениаминово коляно? Тогава, защо ми говориш това?