Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Неемия 4:23 - Библия синодално издание (1982 г.)

И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.

Вижте главата

Цариградски

И нито аз, нито братята ми, нито рабите ми, нито мъжете на стражата които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си: само за да се къпе събличаше се всеки.

Вижте главата

Ревизиран

И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки <държеше> оръжието си <даже, когато отиваше> на водата <да се мие>.

Вижте главата

Верен

И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

И тъй, нито аз, ни братята ми, ни слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.

Вижте главата



Неемия 4:23
8 Кръстосани препратки  

Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.


Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.


При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.


тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив,


Не се тласкат един други, всеки върви по пътя си, и падат върху копия, но остават невредими.


Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.


Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.


Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.