Исаия 59:11 - Библия синодално издание (1982 г.) Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, – спасение, но то е далеч от нас. Цариградски Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас. Ревизиран Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас. Верен Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем, стенем... Надяваме се на правосъдие, но няма; на спасение, но е далеч от нас. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече. Библия ревизирано издание Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, избавление, но е далеч от нас. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби. Чакаме правосъдие, но няма; избавление, но то е далеч от нас. |
Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.
Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.
И съдът отстъпи назад, и правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе.
Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир.
Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, – сияние, а ходим в мрак.
О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.
А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие.
И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.
Решено е: тя ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините ѝ ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.
Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. „Стойте, стойте!“ Ала никой се не обръща да погледне.