Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 25:16 - Библия синодално издание (1982 г.)

Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

на които отговорих че Римляните нямат обичай да предават някого человека на смърт докле обвиняемият няма обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.

Вижте главата

Ревизиран

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Отговорих им, че римляните нямат обичая да осъдят някого, преди той да се е срещнал лице в лице с обвинителите си и да е имал възможност да се защити по обвиненията, повдигнати против него.

Вижте главата

Верен

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

Вижте главата
Други преводи



Деяния 25:16
11 Кръстосани препратки  

Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;


Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.


Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.


А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;


осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?


И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!


ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.


Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:


и ти бъде обадено, и ти чуеш, – то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусота в Израиля, –