И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
Деяния 20:37 - Библия синодално издание (1982 г.) Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го, Още версииЦариградски И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха, Ревизиран И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, Новият завет: съвременен превод Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, Верен И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, Библия ревизирано издание И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, |
И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.
А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.
И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото, какво съм ти сторил?
о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.
Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.
защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.
Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.