Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
Второ Царе 12:21 - Библия синодално издание (1982 г.) И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи). Цариградски И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб. Ревизиран А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! Верен Тогава слугите му му казаха: Какво е това, което направи ти? Когато детето беше живо, ти пости и плака за него; а когато детето умря, ти стана и яде хляб! Съвременен български превод (с DC books) 2013 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ Библия ревизирано издание А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А слугите му го попитаха: Какво е това, което стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, стана и яде хляб! |
Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?
о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.