Първо Царе 23:14 - Библия ревизирано издание А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Цариградски А Давид седна в пустинята в крепки места, и седеше на една гора в пустинята Зиф. И търсеше го Саул всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Ревизиран А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Верен А Давид стоеше в пустинята в непристъпни места и остана в планините на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръката му. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му. Библия синодално издание (1982 г.) А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Давид живееше в пустинята на недостъпни места и из хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. |
Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; с песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села.)
Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но Господ ги скри.
гоненията, страданията; които ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра. Какви гонения претърпях! Но Господ ме избави от всички тях.
И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.
Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.
Тогава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.