Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Лука 11:7 - Библия ревизирано издание

и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Още версии

Цариградски

а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.

Вижте главата

Ревизиран

<и ако> той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

А вашият приятел отговори отвътре: «Не ме безпокой! Вратата вече е залостена, а аз и децата ми сме си легнали. Не мога да стана сега, за да ти дам хляб.»

Вижте главата

Верен

и ако той отвътре в отговор каже: Не ме безпокой; вратата вече е заключена и аз и децата ми сме си легнали; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –

Вижте главата
Други преводи



Лука 11:7
7 Кръстосани препратки  

Но аз си казах: Съблякох дрехата си – как да я облека? Умих краката си – как да ги окалям?


А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.


понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;


казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.


След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.


Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;


Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на Господ Исус.