Йов 6:15 - Библия ревизирано издание Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци, Цариградски Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци Ревизиран Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци, Верен Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, Библия синодално издание (1982 г.) Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Братята ми са измамни като потоци; преминаха като рукнали потоци, |
Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.
Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.
Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
Защото братята ти и бащиният ти дом – даже и те се отнесоха коварно към тебе. Да! И те извикаха след тебе с висок глас; но не им вярвай, даже ако ти говорят добро.
Защо е постоянна болката ми и раната ми – така тежка, че не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води?
Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; защото те нараних с рана като от неприятел, с наказание от жесток човек поради многото твои беззакония и понеже греховете ти се умножиха.
Ето, всички жени, които са останали в двореца на Юдейския цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато краката ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.
Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“
Ето, настава час, даже е дошъл, да се разпръснете всеки при своите си и да Ме оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.
Те са подводни скали, когато пируват с вас на вашите трапези на любовта и без страх се угояват; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;