Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?
Йеремия 24:2 - Библия ревизирано издание В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошавината им не бяха за ядене. Цариградски едната кошница с много добри смокви, както ранните смокви; а другата кошница със смокви много лоши, които поради лошотията си не бяха за ядене. Ревизиран В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошевината им не бяха за ядене. Верен В едната кошница бяха много добри смокини, като ранните смокини; а в другата кошница бяха много лоши смокини, които поради негодността си не можеха да се ядат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 В едната кошница имаше твърде добри смокини, рано узрели смокини, а в другата кошница – много лоши смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат. Библия синодално издание (1982 г.) едната кошница беше със смокини твърде добри, каквито биват ранните смокини, а другата кошница – със смокини, твърде лоши, които поради лошавината им не можеха да се ядат. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г В едната кошница имаше много добри смокини, като тези, които рано зреят; а в другата кошница имаше много лоши смокини, толкова лоши, че не бяха за ядене. |
Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?
Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом и Юдейските мъже са градината, която Го зарадва; и Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, правда, но ето вопъл.
така казва Господ на Силите: Ето, ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като непотребни смокини, които поради лошавината им не се ядат.
Намерих Израил, че беше за Мене като грозде в пустиня; видях бащите ви, че бяха като първозрелите на смокинята в първата ѝ година; но те отидоха при Ваалфегор, отдадоха се на това срамно нещо и станаха гнусни като обичните си идоли.
Горко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.
Всичките ти крепости ще бъдат като смокини с първите си узрели плодове; ако се затресат, ще паднат в устата на ядещия.
Първите плодове от всичките произведения на земята им, които те ще донасят на Господа, ще бъдат твои; който е чист в дома ти, да ги яде.
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.