Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот.
Исаия 58:3 - Библия ревизирано издание Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Цариградски Защо постихме, казват, а ти не си видел? Смирихме душата си, а ти не щеш да знаеш? Ето, в деня на постите си намирате сласт, Та с жестокост изисквате всите си работания. Ревизиран Защо постихме, <казват>, а Ти не виждаш? <Защо> смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на <своите си> удоволствия, И изисквате <да ви се вършат> всичките ви работи. Верен Защо постим, а Ти не виждаш? Защо смиряваме душата си, а Ти не обръщаш внимание? Ето, в деня на постите си вие се предавате на делата си и потискате всичките си работници. Съвременен български превод (с DC books) 2013 „Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят. Библия синодално издание (1982 г.) „защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защо постихме – казват те – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. |
Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот.
Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:
В онзи ден Господ Йехова на Силите ви призова към плач и жалеене, към обръсване на главата и опасване с вретище.
Но ето радост и веселие, клане на говеда и овце, ядене на месо и пиене на вино! И казват: Да ядем и да пием, защото утре ще умрем.
Разгневих се на народа Си, оскверних наследството Си и ги предадох в ръката ти; но ти не им показа милост, ти си сложила тежкия си хомот върху стареца;
Това да ви бъде постоянна наредба; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа – нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;
Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да смирите душите си; това е постоянна наредба.
Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън на Господа.
Вие казахте: Напразно служим на Бога; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите?
И Бог срещна Валаам; а Валаам му каза: Приготвих седемте жертвеника и принесох по теле и овен на всеки жертвеник.
А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;