И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.
Битие 42:38 - Библия ревизирано издание Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. Цариградски А той рече: Няма да слезе син ми с вас, защото брат му умря, и той сам остана; и ако му се случи някое нещастие по пътя дето отхождате, тогава ще сведете седината ми със скърб в гроба. Ревизиран А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. Верен А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“ Библия синодално издание (1982 г.) Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. |
И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.
И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.
Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.
А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.
И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
Оставя след себе си светла диря, така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на бъдещия род, Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.
Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.
Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа – за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.
Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си.
Даже до старостта ви Аз съм същият и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавям.