А той ѝ каза: Дай ми сина си. И като го взе от ръцете ѝ, изнесе го в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.
Деяния 20:9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво. Още версииЦариградски И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво. Ревизиран И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво. Новият завет: съвременен превод На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. Верен А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. Библия ревизирано издание И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво. |
А той ѝ каза: Дай ми сина си. И като го взе от ръцете ѝ, изнесе го в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.
И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че мнозина казваха, че е умряло.
Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.