„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“
Четвърто Царе 22:19 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му – че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, – и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух – говори Господ, Цариградски понеже сърдцето ти омекна, и ти си се смирил пред Господа когато чу ти което говорих против това място и против жителите му че ще станат запустение и проклетия, и раздра ти дрехите си и плака пред мене, заради това и аз послушах, говори Господ. Ревизиран Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат <за> проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ. Верен понеже сърцето ти омекна и ти се смири пред ГОСПОДА, когато чу това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и раздра дрехите си и плака пред Мен, затова и Аз послушах, заявява ГОСПОД. Библия ревизирано издание Понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ. Библия синодално издание (1982 г.) задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си, и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ. |
„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“
Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“
„Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: „Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: „Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм.
Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.
А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си.
А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая.
Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове.
Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти – казва Господ, –
Докато Ездра се молеше коленичил пред Божия храм и се изповядваше, при него се събра голямо множество израилтяни: мъже, жени и деца, които също плачеха горчиво.
Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така:
И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“
Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: „Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.
Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.
Всичко това сътвори Моята ръка и така стана всичко това – казва Господ, – а ето към какво гледам благосклонно: към смирения и съкрушения духом и към този, който благоговейно следва Моето слово.
Чуйте словото на Господа вие, които благоговеете пред словото Му: това казваха вашите братя, които ви мразят и които ви прогонват заради Моето име: „Възвеличи се, Господи, за да видим тяхната радост!“ Но те ще бъдат посрамени.
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в потайни места, поради възгордяването ви окото ми ще се просълзи горчиво и ще лея сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен.“
И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.
тогава ще направя този дом като Сило и името на този град – за проклинане от всички народи на земята“!“
И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа.
Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.
Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес.
О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.
И Господ му каза: „Премини през града, през Йерусалим, и постави знак върху челата на мъжете, които стенат и страдат за всичките мерзости, които са сторени посред него.“
О, човече, Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог.
Но един от израилтяните дойде и доведе при братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред очите на цялото общество израилтяни, когато те плачеха при входа на скинията на събранието.
И всички народи ще питат: „Защо Господ стори това на тази страна? Защо е този яростен гняв?“
Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.
И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха.