И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: „Пощади живота ми“.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“
Четвърто Царе 10:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава царският домоуправител, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха да кажат на Иуй: „Ние сме твои слуги и ще направим каквото ни кажеш. Никого няма да поставяме за цар. Прави, каквото намираш за добре.“ Цариградски И попечителят на дома, и попечителят на града, и старейшините, и детовъзпитателите проводиха на Ииуя и рекоха: Ние сме ти раби, и ще направим всичко каквото ни речеш: няма да направим никого цар: направи каквото е угодно пред очите ти. Ревизиран И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно. Верен И така, управителят на дома, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха до Ииуй да кажат: Ние сме твои слуги и ще направим всичко, което ни кажеш. Няма да направим никого цар. Направи, каквото ти се вижда добро. Библия ревизирано издание И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуй да кажат: Ние сме твои слуги и ще направим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; направи, каквото ти се вижда угодно. Библия синодално издание (1982 г.) Тогава началникът над царския дом, и градоначалникът, и старейшините, и възпитателите проводиха да кажат на Ииуя: ние сме твои раби и, каквото ни кажеш, ще направим; никого няма да поставим за цар; прави, що ти е воля. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите пратиха да кажат на Иуй: Ние сме твои слуги. И ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да поставим никого цар; прави каквото ти се вижда за добро. |
И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: „Пощади живота ми“.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“
израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“
Тогава той им написа друго писмо, съдържащо следните думи: „Ако сте с мене и ако се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и ми ги донесете утре по това време в Йезреел.“ А царските синове бяха седемдесет души и ги възпитаваха най-видните в града.
Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато.
Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: „Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?“
Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: „Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: „Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.“
Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“ А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“