добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач.
Исаия 24:11 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Търси се вино по улиците. Всяка радост помръкна и веселието престана. Цариградски Вик има по улиците за виното: Всека радост се помрачи: веселието на земята е изгонено. Ревизиран Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен. Верен Оплаквателен вик има по улиците за виното; помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята. Библия ревизирано издание По улиците има вик за виното; всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен. Библия синодално издание (1982 г.) Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Те викат по улиците за виното; всяка радост е помрачена; веселието на земята е отишло в плен. |
добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач.
Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна.
Година след година ще треперите вие, безгрижни, защото няма да има нито гроздобер, нито жътва.
По земята на Моя народ ще никнат тръни и бодили, както и из изпълнените с веселие домове в ликуващия град.
и ще се вгледат в земята. И навсякъде ще видят бедствия: беда и тъмнина, потискащ мрак. И ще бъдат натикани в тъмнината.
И ще поглъщат надясно – и ще си остават гладни; ще ядат наляво и няма да се наситят. Всеки ще яде собствената си плът.
Народите чуха за твоя срам, а земята се изпълни с твоя писък, защото юнак с юнак се сблъсква и заедно падат двамата.“
Отнесе веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя. Аз спрях виното от линовете, няма да тъпчат грозде с радост. Виковете вече не са радостни.
И не Ме призоваваха в сърцето си, когато стенеха в леглата си. Събират се да молят за жито и вино, но се обявяват против Мене
Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.
Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.